Антибългарското решение на Украйна, за което София мълчи

Украйна отне възможността децата на етническите българи, петото по численост малцинство в страната, да се обучават на майчиния си език след началното образование. София МЪЛЧИ.

На 5 септември Украйна прие закон за образование, който директно стъпква основно право на 200-хилядното българското малцинство (а и на други малцинства) – правото на майчин език. Да сте видели обаче реакция от София, пита журналистът Юри Михалков в анализ на агенция БГНЕС.

Досегашното законодателство на Украйна позволява на малцинствата да се обучават и да общуват на родния си език, ако те представляват поне 10% от населението на съответния регион. Затова и езиците на малцинствата имаха статута на регионални езици.

Новият закон премахва това положение. От 2020 година украинският език става единственият език на обучението за учениците от 5 клас нагоре. Майчиният език е разрешен само в началното училище – или първите четири класа. Отделно украинският език става доминиращ във всички сфери на обществения живот – институциите, магазините, болници, ще се ограничат и медиите на малцинствени езици. Предвиждат се и глоби за нарушения на закона.

Повечето държави с етнически малцинства вече реагираха срещу закона. Унгарският външен министър Петер Сийярто обяви пред украинската посланичка в Будапеща, че закона е „срам и позор“, а страната му спира всякаква подкрепа за Украйна на международната арена, докато Киев не промени решението си. Румъния и Молдова също скочиха срещу „езиковия деспотизъм“ на титулната нация.

(Логично, най-остра е реакцията на Русия, която има най-голямото етническо малцинство в Украйна. Основният двигател за образователните промени е преди всичко борбата с руското културно влияние в страната, в рамките на продължаващия от 2014 насам остър политически и военен конфликт между Киев и Москва – бел. Vesti.bg) 

Заглавието е на Vesti.bg

Tags: българи, малцинство, украйна